Monthly Archives: June 2007

Преди малко ставам, слагам си шортите, вкарвам 5 кинта в джоба, че не се събира портфейла, отивам до магазина да си купя Кока Кола и 2-3 корасана, смятам си колата 2 кинта, корасаните пише, че са по 50 стотинки, викам си – аха, ще ми стигнат парите, купувам още няколко неща – по точна, моя, сметка – 4.90 – отивам на касата, маркират, маркират, 5 и 12. Корасаните цената им лекинко по-скъпа била
Е, да ги е, как може такова нещо? За първи път си смятам предварително кое колко ще ми струва и става фал – колко ли пъти и преди са ме премятали така, без въобще, ама въобще, да се усетя… Тъпа работа, но и аз съм си виновен – трябваше да се развикам и да говоря с управителя да коригират това пред мен

.

Уви, честно казано нямам време да се занимавам с подобни идиотщини – винаги съм си мечтал да живея в квартал като по филмите – само готини и богати хора за съседи (може и 2-3 съседки като тая от онзи филм, няма да му казвам името, че се споменава оная мръсна дума ) – без значение колко скъпи магазини – стига да са точни и да не ми се налага да псувам, както правя сега. И то не, че са ми искали 12 стотинки повече, отколкото имах в себе си, а в чисто и просто принципа, по който са се опитали да ме прецакат.

До тук с моето приключение в магазина
Прибирам се в нас – станало 12:00 – пускам новините по бТВ (бога ми, тези имат най-смотаната новинарска емисия, но като не съм свикнал да гледам НТВ…) – ала бала, кой кого убил, кой кого е?%л – идва любимото предаване на един мой приятел – прогнозата за времето – “днес в цялата страна е много слънчево и топло” – категорично отсича момата

Супер, само дето днес, при нас във Варна, цял ден е облачно, а от 15-20 минути вали