За Качеството на Дипломата

Долното го копирам 1:1 от http://hardwarebg.com/forum/showthread.php?p=1018008. Малко е грубичко, но пък си е баш така…

Дедо Боре (от форум за микропроцесори)

Мнение
както го карате, излиза, че фирмите трябва да поемат функциите на университетите?
(един песимистичен сценарий)

да назначат младежи на 25 години, да им плащат осигуровки, да ги научат на закона на ом, какво е прав и крив ток, как се смятат честотни филтри, какво е VHDL, как се прави процесор на Verilog, как се пише буутлоудер за него, как се прави драйвер за нетконтролера му, как се сетъпва DHCP и TFTP сървър, че да бути от него, как се пуска SQL с ембедед-пърл функции, как да си натамъни апача да работи с томкета и да му покажат няколко примерни жава приложения.

това, разбира се, става за година поне. през това време младежа глътва 25-30 бона на фирмата, файдата от него е съмнителна. щото университетите произвеждат хора, дето не знаят “как така тече тока, като няма тръба”, обаче са били точни на всички часове по плуване, не са закъснявали за час, купували са винаги учебника на преподавателя…
е, има и едни 10% които стават. ама обикновено те имат най-много проблеми я със заверки, я със самите преподаватели.
на стези студенти не им се седи в час, в който преподавателя дудне някакви щуротии от преди 20 години. (скоро гледах как карат второкурсници да правят логически оптимизации с карти на вейч. на някой от вас да му се е налагало да го прави на ръка през последните 10 години?). тези студенти обикновено работят в някой ТВ сервиз или чиракуват в някоя малка фирмичка, но поне учат занаят.

накрая на тази година нашия герой се явява нахилен при началника си и казва: шефе, ще ходя в друга фирма, че ми дават 300 кинта отгоре. междувременно си е написъл CV в което гордо е изброил, че знае закона на ом, може да пише на VHDL, асемблер, SQL и жава, да администрира юникс сървъри и т.н. в другата фирма глътват плувката и решават да вземат този уникат: 3-в-1 (хардуерист, юниксджия и жавар). е, верно, плащат малко повече, ама нали трябва да го примамят. пък и той може много, ще върне инвестицията бързо. на втората седмица виждат, че трябва да га учат на още много неща. почва се с това как се пишат коментари, как се работи в екип, как трябва да се пише софтуера за по-голям проект. на старите кримки им пречи младежа като песъчинки в спален чувал. те си гонят срокове, има тонове работа за вършене и вкарването в правия път на високоплатения заек е допълнителна, че и деликатна задача. предпочитат сами да си напишат нещата, отколкото да обясняват по 3 часа, какво е клас и защо е хубаво повечето методи да не са публични. бързо губят общата почва за рабовори. на младежа му става скучно, защото го изолират. почва да си чати или да сърфира. и да се оглежда за нова работа.

втората година, глътнал още 35-40 бона за заплата, гордо дописва в CV-то: умения за работа в екип, участие в сложни проекти, които винаги са завършвани в срок и т.н. минимални изисквания за заплата 50 бона.

някоя нова голяма фирма му гледа документите - диплома 6. първа работа - страхотия. втора работа - ауууу. това е нашия човек.
малко му трябва обучение по мениджмънт и го правим шеф на писачите. фирмата разчита на екстремното програмиране - има 2 етажа с писачи и 1 етаж с цъкачи. прави се някаква версия. няма значение каква, може даже да няма нищо общо с желанието на клиента. дава се на цъкачите. те имат за задача да го супят. връщат го на писачите, те правят нова версия и т.н. след 200 итерации се получава нещо що-годе стабилно, което се предава на клиента. според теорията на вероятностите, про достатъчно голям брой итерации ще се получи желания резултат. даже и да не знаем какво точно желаем. клиента е ошеметен, защото е очаквал тази работа да се свърши за една година, а му я дават след 200 дни само. а и версия звучи много стабилно: V1-51.65kQ build 51417

нашия младеж, вече на 28 е четник поне. като такъв не му се налага да пише вече. ходи с костюм на работа, вечер е на пияно-бар с приятели. някъде там забърсва водещата програмистка на голяма банка. на 26. след 3 месеца се женят.

купуват си къща в квартал с ограничен достъп в полите на витоша. какво като струва 800 бона? мацката е в банката, урежда изгоден кредит само с 10% лихва. кой да сметне, че за 20 годии това са още 2 къщи за банката. ще му мислим като му дойде времето. ражда се детенце.

изведнъж става нещо. няма значение какво - петролна криза, ударен небостъргач или крах на насдак. фирмата, в която работи младежа, свива знамената, щото вече няма бунаци клиенти да и купуват прескъпо боклуците, или ще мести развоя в уланбатор. така щяла да намали разходите за развой с 0.186%, защото кафето там расте по дърветата. банката я купуват някаквки инвеститори от бурунди или сейшелските острови. уволняват софтуерния отдел, щото си имат техен софтуер, който струва като поддръжа точно колкото е годишната печалба на банката. естествено софтуерната фирма е на кайманите.

младото семейство е на улицата. жената - бременна с второто. къщата почва да тежи - как се плаща по 1000 кинта без приходи.
младежа почва да си търси работа. повечето хора му отговарят “нямаме работа за толкова квалифициран човек”. дори там, където им трябва човек, му дават едва 1/3 от предишната заплата. да, ама юнака не може да се справи с работата, щото не е работил истиски до сега. има богат опит… на хартия. на интервюто конструктора го пита: “абе в момента имаме една задачка да измерим разстоянието до даден предмет. зацепихме как се мери фазовата разлика. интересно ми е как ще подходиш, как разсъждаваш”. много им трябва човек, че тримата китаеца, дето са им извадили вече и зелени карти по програмата на социалното министерство “китаец срещу купон за бензин”, са много трудни за комуникация - говорят само чинглиш. но няма да е този кандидат.

банката си взема къщата. на се мейството ляга и тежка кредитна история - силно отрицателен кредитен рейтинг. отиват в панелката в люлин при тъщата. детската градина е проблем, щото общината е продала сградата и сега там се кипри магазин на ламборджини. е, не е толкова голям проблем - жената така или иначе не работи, ще гледа децата.

младежа побелява на 35. и изведнъж разбира, че не се научил на нищо в университета - няма занаят.

това е художествена измислица. всяка прилика с действителни субекти е случайна и непреднамерена.
извинявам се, ако съм засегнал някого.