Истинска случка…

Ваучер за братовчеда, мито за племенника
11.09.2006 13:47
http://www.dnesplus.bg/Correspondence.aspx?d=137955

Случи ми се и на мен да попадна, макар и виртуално, в едно от онези природни явления, превръщащи хората в ошашавени шарани. Историята ми слава богу приключи без сътресения, но ме изправи на нокти за няколко часа.

Ще разкажа какво ми се случи, а изводите ще оставя всеки да си направи сам.
Звънна ми домашният телефон. Вдигнах слушалката и мъжки глас ми каза “Здравей”. Отговорих и аз със “Здравей” и очаквах да чуя следващата фраза. Гласът продължи фамилиарно с въпроса как съм, на което аз естествено отговорих с дежурното “Добре съм”, като се мъчех да отгатна чий е този глас и понеже не намерих познат тембър, се престраших да попитам кой ме търси…

Отсреща прозвуча обидено “Не ме ли позна? Братовчед ти се обажда.” Аз още по-ошашавено започнах да мисля кой от братовчедите ми може да е и понеже са само двама, единият от които живее на две пресечки от нас и едва ли ще ме търси по телефона, ако има да ми каже нещо, реших, че е другият, когото не съм виждала от една година. И нали съм възпитана, извиних се и попитах: “Ванко, ти ли си?” Отговорът беше “Аз съм, я. Слушай, имам една молба. Можеш ли да ми купиш един ваучер за Глобул, утре ти го плащам.” Аз отговорих естествено първосигнално - може ли да откажа помощ на първия си братовчед! След това последва малък пазарлък - братовчедът искаше за 60 лв., аз му казах, че нямам толкова в наличност, но мога да му услужа с 20 лв. След това му казах, че ще отида до магазина и да мине да си го вземе. Той обаче ме парира с ново предложение: “Сега не мога да дойда, ще ти се обадя след 15 минути да ми продиктуваш кода. Вземи и един за приятеля ми.”

След като оставих слушалката, мисловната ми дейност се възвърна и започнах бързо да си мисля защо пък ще ми иска пари за ваучер, като той живее от 40 години в Швеция, получава европейска пенсия, на това отгоре май се канеше пак да си ходи. Обля ме студена пот. Още повече ме стресна, меко казано, настояването и за “приятеля”.

След 15 мин телефонът пак звънна. Докато се колебаех как да реагирам, майка ми вдигна слушалката и с ужас я чух да пита “Коя братовчедка търсиш, Дарето ли?” Естествено, че бях аз. След това милата ми майчица започна такъв мил разговор с “племенника си”, че каквито и знаци да й правех, тя изобщо не спря да му се радва и да го кани на гости. Успях все пак да й пошушна да каже, че ме няма вкъщи. Братовчедът отсреща обеща да се обади след малко пак. И в продължение на два часа не спря да звъни. Аз междувременно установих, че моят истински братовчед не е в България.

Но милата ми и наивна родителка до късно не можа да разбере, че това не е истинският й племенник. И добре че още не беше си получила пенсията, защото сигурно нямаше да може да му откаже. Както една друга леля на друг “племенник”, който се връщал от Америка и трябвало да плати 7000 лв. мито за колата, която си купил там. Тя съвсем чистосърдечно ги изпратила някъде, сигурна, че той ще й ги върне веднага. Истинският наистина бил там, но се върнал след 7 месеца и без да подозира каква добрина му е сторила лелята.

Изводът, който си направих от телефонната случка, е, че е истина това, че и най-умният си е малко прост пред неизчерпаемия арсенал от измамници, все по-нагли и все по-изобретателни. И разчитащи най-вече на нашата наивност.