Преди година и нещо писах за навика и инерцията, която дава сила и на най-голямата простотия на света 
Малко ретро – обвързан съм пряко с долара от може би 1999 година – исках пари в долари за сайтове, за да бъда модерен, след това започнах да работя за готини хора в САЩ – отново в долари, след това преминах към разни афилейти и подобни програми, до една плащаха в $.
Постепенно разходите ми преминаха от $ в лева или евро, също стана и с приходите.
През цялото това време следях курса на долара, следях разните му там подскаски за курса утре. Набичвах се здраво често, понякога правех още повече пари. Не съм джугал на Форекс или подобно, просто търсех най-удобния момент за кеширане на парите в лева. Понякога беше за 2-3 лева, понякога за 400-500 (+/-), и то в рамките на по-малко от 24 часа. Ups and downs, радост и сълзи
В момента имам един единствен разход в долари. Имам приходи за приблизително същата сума в долари.
И въпреки всичко пак продължавам да чета всеки божи ден на къде върви долара, разни анализи и подобно. Почти 15 минути всеки шибан ден.
Едва днес се усетих
Щеше да е готино да има метод за определяне на кое е навик (полезен), което е инцидентно и кое е ок. Навика е толкова силен за това нещо, че ми е направо като дишането – не го ли направя не ме свърта. Още по-лошото е, че не асимилирам ненужността на упражнението.
Попадна ми едно интересно книжле, бързо четиво, за правата на КАТ, озаглавено с логичното име “Помощ! Проверяват ме”:)
Помощ!
