Да ритнеш камбаната с финес

Бога ми, като Българският бизнес няма.
Като Българският въздух – също. Не се диша.

Днес се отървахме от един клиент, който не издържа на манталитета си и на първа среща с мен (след две с колежката ми) реши да се прави на интерес и да коментира неща, които просто не му отиваха и в които не беше грам компетентен, с мега малоумни сравнения, подхилквания и прочее – типично за парвеню-комплексар.

Той на мен да коментира за простотия :) Че аз съм Mr. Псувня и Mr. Бахти Света Ми е Крив За Всичко.
След две учтиви забележки, по скоро прекъсвания на простотията му, от моя страна (времето ми Е ценно, колкото и да не вярват някои хора), не се усети, а продължи с все сила да драпа колко е велик и оригинален. Станахме с колегите, грабнахме договора му от ръцете и по живо – по здраво. Да ви кажа честно толкова добре не съм се чувствал от много време :) Бесен и доволен, почервенял и вътрешно засмян.

Просто се отървахме не от клиент, а от клиент, който още преди да е станал клиент ни скапва живота :)
И не – парите са си пари, обичам ги, ама такива – не, благодаря :) Плазмата и ps3-ката за новия офис не са чак толкова спешни ;)

За колегите от Варна ще кажа, че въпросната фирма си избира изпълнител от около 4 месеца, провела е срещи с поне 2/3 от фирмите във Варна, и то на един път с по няколко (е това е мега извращение, напомня ми на брокерите, организиращи оглед от двамата трима души в едно и също време, да се надцакват по между си), 3 месеца умува чия оферта да избере. По цена са избрали, те са си го казали на втората среща. Дано колегите от останалите фирми им скъсат гъза от непрофесионализъм и цени, така както са направили тези от текущият им сайт :)

Ако си мислите, че от бТК ще ви прекратят договора ако не могат да предоставят услуга на нов адрес – грешите. Ще си платите като пич оставащите такси до изтичане на договора. WTF. Нямат инфраструктура на това място във Варна и въпреки това не им пука. Честно, ебати номера :) По силата на договора телефона май имало как, ама нета – не, 101% трябвало да се плати :)

От Интербилд пък така и не успяха да ми обяснят какво трябва да им платя за да стана техен абонат – на едно място пише едно, на друго – друго, на устата на мацката в офиса им – трето, на брошурата пред мацката – четвърто. Иначе поздравления за готините им офиси.

На Cabletel след три минутно лутане из малоумният им сайт се отказах и да търся въобще тяхно предложение за телефон+интернет.




This entry was posted in Общи приказки. Bookmark the permalink.

14 Responses to Да ритнеш камбаната с финес

  1. Васил Тошков написа:

    Аз имам няколко клиента, които са доволни от мен и пак ме търсят да им работя. Но АЗ НЕ СЪМ ДОВОЛЕН ОТ ТЯХ! ;) Затова все по-рядко си вдигам телефона, а темерутите, които правят запитвания по пощата, ги разпознавам вече по интуиция.

  2. Живко написа:

    Представяш ли си в тоя офис да не може да се прекара интернет. лол :D

    Поздравления за взетото решение. Отношенията клиент-изпълнител са отношения между равни, трябва да се подхожда с уважение без значение от коя страна си. “Клиентът винаги е прав” е някакво криворазбрано подмазвачество, от което всяка фирма може да пострада сериозно.

  3. Ivan написа:

    Наско не се обиждай от това което ще напиша, съвсем приятелски е коментара ми :)
    Винаги съм казвал, че от програмист, девелопер, певец, артист и т.н… тоест човек който твори, търговец не става. Не ги знам колежките ти, но самия факт че нещата са стигнали ти(твореца) да преговаряш с клиента, говори че хич си нямат и понятие от елементарна търговия в най-простия и вид. Да си търговец в кръвта си не се учи в университет, това е вътре в теб. Истинския търговец ще спечели всеки един клиент, без значение какъв е той. Няма да има ядосани и прецакани в хода на работата и накрая всеки ще е доволен.
    Ако някога ми повярваш на думите, пробвай с истински търговец и ще бъдеш изненадан. Той е по средата, той обира всички негативи и до теб стига само това което искаш да чуеш и да направиш, така поднесено ти че да не те дразни и да подчертае твоята творческа сила :) . Така е и с клиента, той е убеден че е на супер рдалавера дори и сумата която е платил да е двойно по-голяма от тази за което си е мислел в началото :) )
    И 2 поговорки :) :
    “Полицай, търговец и курва се раждат”
    “Няма непродадена стока има лоши търговци”

  4. Атанас Янев написа:

    Какъв творец съм аз, какъв програмист съм, какви дяволи? :)

  5. Ivan написа:

    в такъв случай си лош търговец :) ))

  6. BusinessWorkshop написа:

    Наско е прав, понякога има клиенти, които е по-добре да се научим да отбягваме защото не само, че няма да ни донесат печалби, но има риск и от загуби под формата на време и негативи. Да не говорим за лошата реклама която след това ще ни направи този клиент. Просто има хора , които никога от нищо не са доволни и самите те не знаят какво искат. Не че не може да се спечели такъв клиент, но просто риска е голям и много продължителен и някой път не си струва. Номера е да можеш да ги го позволиш финансово да избягваш такива клиенти и да не поемаш такива рискове :)

  7. Атанас Янев написа:

    Иван, напротив, реших, че не си заслужава да си губя времето и достойнството за тези пари – мога да си позволя това да се случи :)

    И тук е разликата между търговеца и търговеца пич на място – преценката кое си заслужава и кое не, всяко нещо си има цена :)

    Можех да продължа да му кимвам като идиот насреща, да се съгласявам с простотията му, да се извиня, да му прибера парите, да си свърша работата и да направя човека да се чувства като ебати великия пич.

    Но съм дорасъл да съм в състояние аз да избирам с кой ще работя и с кой не :)

  8. Ivan написа:

    Аааа, ама ти си в етап В :) . Сега те разбирам.
    Етап А е натрупването на първоначалния капитал, минайвайки през всички видове трудности и гадости специфични за този етап. Дълъг етап.
    Етап Б е усещането за първи път на “сигурност” и спокойствие. Кратък етап.
    Следва етап В когато младия търговец главозамаян от успеха си повярва прекалено много и започне да гледа с насмешка и презрение на доходи и клиенти на които преди се е радвал :) . Дължината му зависи от големината на първоначално натрупания капитал и може да се формулира като “неосъзнат път надолу” :) .
    Следващия етап е Г, гаден етап като цяло, защото е свързан със загуби и жестока борба с егото. Умишлено го отделям като етап, защото макар и гаден този етап е реалното израстване и са малко търговците които са го преживели, примери хиляди.
    Етап Д :) . Търговецът достигнал до този етап е най-стабилното нещо което може да съществува. Обрулен от битките, преборил се с егото си, той сега живее в пълна хармония с околния свят и както няма криза която може да го бутне така и няма успех който може да го побърка :) . По еднакъв начин приема и печалбата и загубата, и лошия клиент и перфектния клиент, тоест с усмивка.

    Стив Джобс: Stay Hungry. Stay Foolish!
    ако не си го гледал или чел ето линк: http://wh1sp.com/2007/09/14/apple-steve-jobs-stay-hungry-stay-foolish-stanford-first-bulgarian/

  9. Атанас Янев написа:

    Иван, а кой си ти? :)
    Интересни неща пишеш :)

    Не знам дали съм в момента в Щ или Ю, но няколко неща са факт:
    - клиента не знаеше какво иска

    - клиента, при предишна работа с хора за същото нещо, също не е знаел – резултата е плачевно текущо състояние на платен и завършен проект

    - клиента се държи супер арогантно

    - клиента обижда на компетенция и още по-лошо

    - клиента обижда по принцип

    - клиента не се усеща и не си взима бележка от молбата ми да продължим срещата по същество

    - клиента се отмята от думата си – одобрил един път, потвърдил втори път – на третият път не му харесва офертата (без да се променя самата тя или условия, свързани с нея!)

    Този клиент щеше да ми коства прекалено много некалкулирано в сумата време – по срещи, по корекции на вече обсъждани неща и подобни – времето Е пари и ми Е ценно, както съм написал в поста :)
    Този човек не ми трябва, нито парите му, нито “препоръката му”.

    За мен това не е бизнес А, Б, Ю или подобно – не отсвирвам никой ей така, защото ми е скимнало и се имам за голямата работа и имам някой лев в джоба.

  10. Ivan написа:

    Важно ли е да съм “някой”? Аз ти бях написал още в първия си пост че съм абсолютно добронамерен към теб. Бих добавил и, че не съм от твоя град, твоя бизнес и дори не съм и на твоите години.
    Просто някакъв си там, който те чете, и най-важното, някой който редовно се отбива тук :) . Научил съм някои неща от теб, но специално за работа с всякакви клиенти, питай мен.

    Ще ти разкажа една случка. Някога преди много години бях такси(бакшиш :) ). Работех само вечер щото бях много млад и ми харесваше нощния екшън.
    Една вечер чакам пред един бар и излиза един баровец, много ама много пиян. Пита ме нещо през прозореца, аз му казвам че не съм го разбрал и той ми тегли една много яка. Аз се направих че не съм чул. Той отвори вратата и качвайки се на предната седалка така се опъна назад че нещо изтрещя отдолу и седалката се вдигна. Беше счупил един болт. Мен ми стана гадно, но го попитах, накъде. След като ми обясни тръгнахме. Беше зимата и бях пуснал парното на шест.
    На един завой тоя се уригна и докато спра се наведе напред и повърна върху таблото и навсякъде. Направо ми прималя. Просто продължих и когато стигнах до тях исках да го изритам от колата дори хич да не ми плаща.
    Тоя пак избърбори нещо, бръкна си в пазвата и със зор изкара 5 пръста дебела пачка със всякакви пари, от 2 до 100 лева. Още ми е пред лицето тази баля, държи я в шепата си, парите са неподредени, всяка банкнота стърчи нанякъде…
    И ми каза – вземи си колкото си искаш.
    Забих 2 пръста в средата и си взех “колкото си искам” :) .
    Реално взех толкова колкото вадех за седмица, без да съм искал да взема толкова, просто такъв ми е захвата :) .
    На другия ден от колеги разбрах че тоя бил голям комарджия и когато имал пари пръскал огромни суми на вечер.

    Случката с тоя клиент ми остана като обица за цял живот и след това много пъти ми е била пример в живота ми, като …. търговец :)

    п.с. и не се казвам Иван, но важно ли е как се казвам :) ?

  11. Атанас Янев написа:

    Мараба отново НеИване :)

    Хвала за дългит коментар и отделеното време,
    благодарности за твоята лоялност към мен :)

    Извода, който аз си правя, е да взема дебела пачка от всеки проект ;)

    Сумата, която взимам за нещо, което дори не знам точно какво ще е, поне според финалните очаквания на клиента, въпреки предварителни проекти, спецификация, одобрени дизайни, анекси за завършеност и т.н., е предварително фиксирана и бакшиши до сега никой не е давал :)

    Приказки “ти направи за почти без пари, после ще ти докарам много клиенти” също съм ги чувал и приемал на сериозно :)

    Общо взето всеки се учи от грешките си :)
    Споделих поредна моя грешка :)

  12. Ivan написа:

    Ето тук вече съм напълно съгласен с теб, всеки трупа опит само от собствените си грешки и не вярва докато не опита. Но не забравяй закона за всемирния баланс според който, приложен в случая, на всеки един супер клиент се пада по един супер кофти клиент.
    Желая ти успех!

  13. Калин написа:

    Страхотно си направил, но щеше да е добре да кажеш и името на клиента за негово назидание. Сигурен съм, че това би му подействало отрезвяващо

  14. Steliyan написа:

    Сигурен съм, че името на клиента е Бай Ганьо. Още по-сигурен съм, че г-н Янев ще потвърди думите ми. Колкото и да не си доволен от даден клиент – ако уважаваш себе си – няма да го наплюеш публично!

Важно: връзките са nofollow.

Leave a Reply

Your email address will not be published.


6 + 2 =

You may use these HTML tags and attributes: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>

Важно: връзките са nofollow.