И тази година почти отмина, а някак си я чувствам, че все не е била…

Нашите политици така обещаваха шеметно повишаване на жизнения стандарт, на здравеопазването, на какво ли не…
А какво се получи? Изолираност. Пълна и тотална изолираност. Пълен падеж за България. Срам за България. Изгониха ни, буквално, за години от повечето европейски страни – нали уж станахме по-равни с тях? А какво се получи? Казаха ни на чист и прост език „приемаме ви на хартия, но НЕ ВИ ИСКАМЕ“.

Не ни искат много хора, много страни, за много неща. 2006 е година на изолираността на България.
На изпъкването на тази изолираност.
На повтарянето „вие сте трета ръка хора“.
На изказвания от типа „ей, народе мой, като дойде 2007 ще видите как стандарта ви ще литне, та нали страната ни ще стана равноправна членка на ЕС“.
Равноправни къде? За кого? О, със сигурност някои хора ще станат доста по-равноправни и от хората на „старите“ европейци… А другите?

Малко ми е тъжно – чета в новините за нашите „близнаци“ – „Румъния направи това, в Румъния почна да се произвежда еди си кое, в Румъния са направени инвестиции за сто хиляди милиарда долара“…

А какво става с нашата, иначе много мила и приветлива, страна?
Стават всякакви куриози: изчезват милиони, самоубиват се масово почтени хора, стоящи на ключови позиции, здравеопазването все повече и повече затъва, закриват се масово училища, естественият прираст е отново на „страхотно“ ниво – направо ми идва да отида и да напукам презервативите във всички аптеки и магазини…

Към момента, за 2006, има подписани 280 000 сделки за недвижими имоти. Според последно преброяване Българите сме около 7 300 000 души. Елементарни сметки показват, че на 1 900 000 семейства се падат тези 280 000 сделки. Или всяко 6то семейство е продало/и/или/купило по нещо. Вярвате ли го това? Или по-скоро ежедневните потоци от Англичани и други „инвеститори“ към България направи така, че страната ни да стане на парчета… Знаете ли, че вече има почти цели села заселени предимно с Англичани? Нищо лошо! Даже напротив – това е хубаво за нас. Но знаете ли до къде ще стигнат покупките им? Знаете ли, че с това темпо след около 20 години 1/3 от територията на нашата страна ще е владение на Англичани? Нищо лошо. Ще станем още по-изолирани… До сега не съм запознат с историята на развитието на някоя страна, която бива така бързо изкупувана. Дано нашата България не стане пионер в икономическите и социални доклади на разни професори от Оксфорд…

Има си и хубави неща – Варна определено стана по-красив град, с доста по-приветлива инфраструктура… Но това стана някак за сметка на изолираните селца около Варна. Сякаш Варна изсмука техните сокове и ги вля във вените си. Селцата останаха все така изолирани, дори по-изолирани и от преди.

През 2006 се случиха и хубави неща – нашите лъвове от волейболния ни отбор накараха много хора да крещят в бесен екстаз от перфектната им игра, нашият велик шахматист отново се доказа пред света… Великите ни политици отново ни разсмиваха до сълзи, президентските избори си бяха същинско зрелище, а изказванията на нашия представител в евро-парламента тотално обърнаха представите на света за етническа толерантност 🙂

В личен план годината беше на ръба на радостта и отчаянието. Толкова изолиран не съм се чувствал никога, тъй като започнах да контактувам и чета предимно неща, писани от-и-за хора от САЩ. Беше ми изключително приятно да чета за техните срещи, казано по техен език – pubcon – казано по нашенски – малко работа и много пиене. Но се чувствах изключително изолиран от техния свят. Та аз съм изолиран дори от Българските течения. Тази година не можах да присъствам на нито едно събитие, организирано от мои колеги в София. А имаше такива. И миналата година имаше, но не ме интересуваха толкова, колкото през тази година. Но за сметка на това срещнах много приятни хора, които ми помагаха много, които обсъждаха с мен това, което правя и пиша. Попаднах на изключително много хора, от цялата страна, които пишеха хубави неща, които пишеха това, което мислят. Разбира се, имаше и хора, с които спорих открито по много въпроси, с които не бях съгласен. Някои от тези „битки“ се водеха тук, други на тяхна „територия“, трети лице-в-лице.

И все пак си останах изолиран 🙂
Но едно нещо ми топли сърцето – след 10 дни ще съм изолиран в Европейския Съюз. Сега съм, и сме, изолирани само в Европа 😉

И не, не съм отчаян или нещо такова 🙂
Просто реших да пусна едно summary преди да започне лудницата покрай празниците, а и да участвам в него в writing project-а, организиран от problogger 🙂